Случайна среща. Във жената бяла учителката своя аз познах. Отмина ме, не беше ме познала; затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас.
Прости ми прегрешенията много и болките от другите и мен. Ти хора ни направи със тревоги. Учителко любима, добър ден!
Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това, а все си мисля, кръг е ореолен. Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен. Ти хора ни направи. Учителко любима, добър ден! Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен. Ти хора ни направи. Учителко любима, добър ден!
Случайна среща. Във жената бяла учителката своя аз познах. Отмина ме, не беше ме познала; затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това, а все си мисля, кръг е ореолен. Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен. Ти хора ни направи. Учителко любима, добър ден! Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен. Ти хора ни направи. Учителко любима, добър ден! Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен. Ти хора ни направи. Учителко любима, добър ден! Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен. Ти хора ни направи. Учителко любима, добър ден! Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен. Ти хора ни направи. Учителко любима, добър ден!
Случайная встреча. В женщине седой Учительницу свою я узнала. Она прошла мимо, не узнала меня, Я побежала, окликнула и остановила её.
Я представила её красивой и молодой, С золотистыми волосами, как в школьные годы. И если сегодня она безжалостно седа, То поседела она из-за нас.
Простите меня за все прегрешения, За страдания от других и меня самой. Вы сделали нас людьми, тревожились за нас, Учительница любимая, добрый день!
Снег невольно покрывал её волосы, Но я не верю, что это снег, Мне кажется, что это нимб, Учительница, целую вашу руку!
Простите меня, простите меня За прегрешения и за страдания от других и меня самой. Вы сделали нас людьми, Учительница любимая, добрый день! Простите меня, простите меня За прегрешения и за страдания от других и меня самой. Вы сделали нас людьми, Учительница любимая, добрый день!
Случайная встреча. В женщине седой Учительницу свою я узнала. Она прошла мимо, не узнала меня, Я побежала, окликнула и остановила её.
Снег невольно покрывал её волосы, Но я не верю, что это снег, Мне кажется, что это нимб, Учительница, целую вашу руку!
Простите меня, простите меня За прегрешения и за страдания от других и меня самой. Вы сделали нас людьми, Учительница любимая, добрый день! Простите меня, простите меня За прегрешения и за страдания от других и меня самой. Вы сделали нас людьми, Учительница любимая, добрый день! Простите меня, простите меня За прегрешения и за страдания от других и меня самой. Вы сделали нас людьми, Учительница любимая, добрый день! Простите меня, простите меня За прегрешения и за страдания от других и меня самой. Вы сделали нас людьми, Учительница любимая, добрый день! Простите меня, простите меня За прегрешения и за страдания от других и меня самой. Вы сделали нас людьми, Учительница любимая, добрый день!
Автор перевода — maxmidze
Понравился перевод?
Перевод песни Учителко, целувам ти ръка — Rosi Kirilova
Рейтинг: 5 / 51 мнений